This is the default blog title

This is the default blog subtitle.

Лара Крофт от предградията – успех там, където никой не го е очаквал

Лара Крофт от предградията – успех там, където никой не го е очаквал

Млада, бедна, без работа и без образование? И в предградията на Париж расте младо поколение без бъдеще. Вместо да продължават да се въртят в омагьосания кръг на безработица и бедност, младите французи опитват да създават стартъпи, подкрепяни от държавата, Салиха е една от тях. Разказваме нейната история за онези млади момичета, които търсят правилната посока за себе си и у нас.

Преди, когато обикновеното момиче от бедно семейтво Салиха Шехрин е искала да забрави бетонения свят на парижките предградия, след училище тя е пълзяла в калта, проправяла си е път в джунглата с мачете и от лиани на лиани се е опитвала да достигне виртуалната си цел. Защото в играта „Tomb Raider” тя не вече не е била момичето от предградията, а археоложката Лара Крофт.

Компютърът, чрез който преди Салиха се е гмуркала в джунглата, се намира на втория етаж на един блок в едно от  предградията в северозападната част на Париж. „Banlieues“, така наречените предградия в метрополиите Париж, Лион и Марсилия, се приемат във Франция за синоним на горящи коли, безработица и младежи без бъдеще. Но това се   променя днес заради опитите на младите да започнат свои проект, вместо да потъват в бедност и безделие.

Днес, на 23, Салиха вече не използва компютъра си, за да избяга от реалността, а напротив – за да я направо по-добра: Тя е основала свой стартъп. И не е единственото момиче, реализирало идеите си.

 

Възможност за превоз на пакети

Салиха, с шал около главата и леки бръчки от смях около очите, живее все още с родителите си в блока, в който са се преселили от Алжир преди 30 години: майка и е  домакиня, баща й – фризьор. И тук, в детската й стая, се ражда идеята й за бизнес. Родителите, както и много други преселници, пращат редовно колети с парфюми, ютии или дрехи по пощата към старата си родина. „Този начин беше несигурен, скъп и отнемаше твърде много време“, споделя Салиха. Така се стига до създаването на „Copelican“, начин за превозване на пакети, като всичко се случва онлайн: пътуващите вземат вещите от хора, които искат да ги изпратят, и ги носят до целта. Точно като пеликан, който пренася храната си в голямата си човка.

Заедно с приятелка, тя разработва концепцията и през ноември, 2016, платформата е активна. Салиха признава, че в началото е било много трудно, защото не са имали добри оценки и хората просто не са им вярвали. Нейната съдружничка и съосновател на фирмата, Мааде, е прекарала дълго време на телефона с първия им клиент, за да го увери напълно, че кафемашината му ще бъде добре опакована за пътя. Междувременно пратки не се изпращат само към Северна Африка, а също и към Франция, както и цяла Европа, пътуващите носят пртки от предградията към Берлин, Лондон и Брюксел.

Благодарение на идеята си един четвъртък вечерта през март Салиха се появява на една сцена в Севран, друго предградие на Париж, като в ръцете си държи чек на стойност 10.000 евро. Залата е пълна, няма празен стол. 250 млади хора от предградията аплодират Салиха и нейната идея. Тя и Мааде туко що са спечелили StartUpper Academy, първото състезание за млади предприемачи от предградията на Париж, Лион и Марсилия.

 

„Стартъпите не са чудотворно средство за предградията“

  • Мохамед Чили

Човекът, който осигури на Салиха чекът за 10.000 евро, се казва Мохамед Чили, който е израснал само на няколко пресечки от тук. Междувременно кара сребърен мерцедес Б-класа и работи за инвестиционен фонд.

Чили е успял да се пребори и да се измъкне от предградията, но много от приятелите му не са успяли. За да промени това през януари 2017 година, той създава StartUpper Academy. Освен академията, той обучава ученици пред уикенда, показва им различни перспективи за работа. Той ги съветва при избора на практика, показва им какви стипендии за финансиране могат да намерят и им обяснява, че те също могат да учат или работят в чужбина, въпреки че идват от предградията.

На улицата пред залата момче, облечено с черен анцуг, кара ролери. От там се носи мирис на изгоряло, полицията също е там, защото младежи са запалили огън на паркинга. И стартъпи като този на Салиха трябва да могат да подобрят всичко тук?

„Стартъпите не са чудотворно средство за предградията“, споделя той, “но вече много повече младежи имат смелост,сами да си бъдат шеф.“ Той иска именно с това да им помогне. Затова привлича вниманието на медии и инвестиори към таланти, като по този начин прави основните им обучения възможни. Мохамед иска да им покаже, че произходът им и мястото, на което живеят, не трябва да ги спира, а напротив трябва да ги мотивира да работят по-здраво.

 

Предградията като възможност, а не пречка

Всъщност предградията са място, на което Салиха иска да продължи да живее и да бъде успешна. Когато тя разказва за детсвото си в квартала, на ум не й идват бетонът или сирените на полицейските коли, нито миризмата на урина в стълбището, а големият парк, който следобед е обикаляла с колелото си. Ако Салиха беше като повечето френски предприемачи- бял млад мъж с богати родители, живеещ в центъра, може би идеята и никога нямаше да и хрумне. Може да се каже, че предградията са направили стартъпа й възможен. Това обаче не е цялата история.

Салиха, също като Мохамед ,е успешна основателка, защото успяла да се измъкне от предградията. Не като Лара Крофт с Мачете, а със здрава работа. В училище винаги е имала най добрите оценки, но за да учи в добър университет, това нямало да е достатъчно. Във френската система много рано се решава кой ще може да продължи в добър университет. А Салиха е била в грешното училище. Затова на 15 тя кандидатства в елитно училище, там, където Париж изглежда като на снимките. И я приемат.

След това тя започва да се лута между два свята: високите сиви кули в предградията и света на елита. Съучениците и не се казват вече Айдат и Надир, а Маделин и Фани. И техните родители не са чистачка и фризьор, а политик и шеф на фирма. „Чувствах се като в музей“, казва тя. Объркана, отдалечена.

 

След това става една от тях

След това обаче забелязва, че децата от шикозните и елитни квартали слушат същите радиостанции като нея, че също ходят на кино. В училище тя научава кодовете на градския живот, които трябва да се знаят, ако искаш да се издигнеш във Франция. В един момент тя става една от тях. След това учи в един от най-добрите инженерни университети. Именно в елитната гимназия в центъра, а не в предградията, тя среща Мааде, приятелката, с която заедно основават компанията.

Салиха и Мааде са работили много здраво, за да стигнат до там, където са днес, въпреки произхода си. Заедно с чека за 10.000 евро, печелят работно място и една година менторство в парижки кампус. Той, също както училището, се намира в центъра.

Въпреки това „Copelican“ ще запази основното си седалище в родния й квартал, а Салиха иска да продължи да живее там. Някой трябва да покаже на учениците, че адресът в предградията не е непреодолима пречка.

А вашият адрес къде е? От какво се нуждаят хората около вас? Опитайте да намерите решения, които да ви вдъхновят!

Add comment